Доклад за дефиниране параметрите на анализа на потребностите

Участниците подчертават значението на подкрепата, с цел да се избегне рецидив, след определен период, в който не са били приемани в болница. Те посочват различни източници или типове подкрепа, които могат да бъдат получени или използвани, като например: роднини, съученици, приятели, организации или асоциации, професионална помощ или подкрепа от други хоспитализирани психично болни. Интересното е, че в много от случаите, анкетираните идентифицират подкрепата от този, който има опит в подобни ситуации и знание от „ първа ръка“ за сложността на прехода на всеки индивид, като ефективен метод за подпомагане. Без подкрепата на някой, който наистина разбира как се чувстват „това е, като че никой не знае как да се реши проблема“.

В допълнение, участниците идентифицират бариерите, които възпрепятстват собствения им процес на възстановяване. Това включва икономически проблеми,
семейни проблеми, липсата на възможности и/или независимост, алкохол/ наркотици, лекарства, самота след приемане в отделението, ниско самочувствие (липса на мотивация и апатия) и дискриминацията.

Повечето от анкетираните биха искали да помагат на други хора с подобни проблеми (като средният отговор показва нивото 4.09 по скала от 1 до 5). 25 % от участниците също така посочват, че биха били в състояние да изпълнят тази задача на добро равнище, с относителен комфорт и по начин, който ще бъде от реална полза за други хора с подходяща подкрепа. Тези лица показват, че въпреки че те “трябва да живеят с риска от рецидив“; промяна в переспективата, по-нататъшно обучение и знания ще помогне на хората с психични проблеми да преодолеят този страх. Дори ако участниците не считат себе си за подходящ пример за възстановяване, те признават, че са се поучили от стъпките, които са предприели и от неуспехите, които са срещнали.
При иденфицирането на областите, които имат нужда да бъдат заздравени, за да се превърнат в професионални работници по партньорска подкрепа, основните възникнали трудности са способността за справяне със стреса и трудност при дистанцирането на необходимо разстояние от ситуацията. Почти 50 % от анкетираните очакват емпатия, самочувствие и комуникационни проблеми. Много от участниците се опасяват, че няма да успеят да спомогнат за укрепване капацитета на другите.

След интервюирането на 124 участници с психични проблеми, които са в напреднал етап по пътя им към възстановяване, е налице ясна индикация, че интервюираните имат надежди за този проект. Очевидно е, че участниците са мотивирани и искат да помагат на другите. Въпреки пречките за преодоляване, които са идентифицирани като страх да се посрещне ситуация, сходна на тяхната, комуникационни проблеми и страхове; участниците желаят да използват опита си за да дадат надежда на другите.